България вероятно е една от малкото страни в ЕС, където темата за соларните инсталации е толкова политизирана. Наскоро това се доказа и през темата за агроволтаиците. Нови законови промени бяха направени наскоро, като те идват по-малко от два месеца, след като предишните бяха пратени в Конституционния съд от президента Румен Радев.
Повече от необходимото отне на ЕС да осъзнае, че едва ли ще може да постигне нулеви нетни емисии без да инвестира мащабно в основата на европейската енергетика - мрежата. Преди няколко дни ЕК обяви план за модернизация на електропреносната мрежа за почти 600 млрд. евро. Ако планът се реализира, страни като България ще могат да подобрят транспорта и производството на електроенергия. Според плана мерките трябва да се изпълнят за 7 години, за да отговорят на нарастването на търсенето на енергия от ВЕИ
Какво се случи
Цените на въглеродните квоти и природния газ в Европа отбелязват спад последните седмици. Това е особено валидно за CO2 квотите, които в голяма степен се сриват от лятото на европейския пазар в Лайпциг. И доколкото за природния газ е изключително трудна прогнозата, от "Капитал" прогнозираме, че въглеродните квоти могат да се покачат още в началото на 2024г. поради няколко причини.
В България темата за ESG докладването е подценявана, но е повече от ясно, че това няма да е завинаги така. 2024г е изключително важна за всички държави в ЕС от гледна точка на ESG регулации, заради транспонирането на директивата CSRD, която е най-силният инструмент на европейските бюрократи да наложат определени регулации на бизнеса. В материала се обръща внимание на ключовите промени за 500 компании в България, които ще започнат ново зелено докладване. Цялото това нещо се случва в период на неяснота за огромните промени и големите порции greenwashing, които се сипят от институции, консултанти, регулатори и самия голям бизнес.
Повече на https://www.capital.bg/
